Комунисти безродници забраняват Деня на народните будители, обявяват за празници 9 септември и 7 ноември
Честването на днешния Ден на националните будители е неразрешено от комунистическия режим през 1945 година и не се отбелязва в продължение на повече от четири десетилетия, до рухването му в края на 1989 година, напомня сейтът
За първи път честване на националните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 година Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски, уважаван като небесен настойник на българския народ и страна, който в националната памет е пример за себеотдаване, безсребърничество, обич към близък и Отечеството и към който националната любов и почитание остава жива през вековете на османско господство.
През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение, по самодейността на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители.
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно №17 743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “.
На 31 октомври 1922 година, излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника. На 13 декември същата година 19-то Обикновено Народно заседание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната отмора. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители на 3 февруари 1923 година Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци и ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
Прокламацията на Денят гласи:
„ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “
От 1945 година празникът е анулиран от комунистическия режим, който вкарва наложително празнуване на дати като 9 септември и 7 ноември – празник на „ Великата Октомврийска гражданска война ”, та даже рождения ден на най-масовия палач на ХХ век Сталин - 21 декември.
Въпреки възбраната Денят на националните будители е непокътнат в паметта на българския народ. В доста селища на България този ден се отбелязва импровизирано.
Празникът е възобновен със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-то Народно заседание на 28 октомври 1992 година
Сред най-тачените български национални будители са Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Петър Парчевич, Петър Богдан, Матей Граматик, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров и доста други.
От 1991 година Съюзът на учените в България отбелязва Деня на националните будители и като Ден на българската просвета. С решение на Съюза на българските публицисти този ден става и Ден на българската публицистика.
Денят на националните будители не е единственият празник, който е неразрешен след окупацията на България от Червената войска и взимането на властта от Българска комунистическа партия. В своите „ Задочни репортажи за България ” убитият от Държавна сигурност през 1978 година в Лондон публицист Георги Марков написа:
„ След определяне на цялостното руско владичество над България, по инструкции на Москва, бяха подхванати систематични и решителни опити за очистване на всички основни обичайни празници и обреди. Огромната част от тях попаднаха под ударите на антирелигиозните акции на режима и бяха дамгосани като попски отживелици.
Всеки сегашен българин знае, че бяха премахнати освен директно свързани с религията празници като Коледа, Великден, Богоявление, Гергьовден и други, само че и празници, свързани директно с националното съзнание и във висша степен “надрелигиозни ” като Деня на Кирил и Методий.
Вместо тези празници, които българите бяха зачитали от към хиляда години, бяха въведени празници на режима като Първи май и Девети септември. Но в случай че човек може да разбере желанието на една тирания да има свои празници, то по какъв начин би могло да се квалифицира изхвърлянето на Деня на Кирил и Методий и заменянето му с формалното празнуване на Деня на руската конституция.
Как би могло да се изясни наложителното празнуване на националния празник на непозната страна – 7 ноември? Ако тези дейности не съставляват подигравка с българското национално схващане, не зная какво друго име би им подхождало. Трябваше да мине много време, до момента в който в обърканите следсталински години, под напън изпод, Денят на руската конституция отстъпи мястото си на Деня на Кирил и Методий…
Същевременно човек не може да не си спомни трагикомичната обстановка, в която се откри българският режим, когато до 1953 година честваше с невиждана пищност рождения ден на Сталин, а 10 години по-късно датата 21 декември беше мъртъв ден. ”
За първи път честване на националните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 година Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски, уважаван като небесен настойник на българския народ и страна, който в националната памет е пример за себеотдаване, безсребърничество, обич към близък и Отечеството и към който националната любов и почитание остава жива през вековете на османско господство.
През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение, по самодейността на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители.
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно №17 743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “.
На 31 октомври 1922 година, излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника. На 13 декември същата година 19-то Обикновено Народно заседание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната отмора. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители на 3 февруари 1923 година Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци и ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
Прокламацията на Денят гласи:
„ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “
От 1945 година празникът е анулиран от комунистическия режим, който вкарва наложително празнуване на дати като 9 септември и 7 ноември – празник на „ Великата Октомврийска гражданска война ”, та даже рождения ден на най-масовия палач на ХХ век Сталин - 21 декември.
Въпреки възбраната Денят на националните будители е непокътнат в паметта на българския народ. В доста селища на България този ден се отбелязва импровизирано.
Празникът е възобновен със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-то Народно заседание на 28 октомври 1992 година
Сред най-тачените български национални будители са Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Петър Парчевич, Петър Богдан, Матей Граматик, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров и доста други.
От 1991 година Съюзът на учените в България отбелязва Деня на националните будители и като Ден на българската просвета. С решение на Съюза на българските публицисти този ден става и Ден на българската публицистика.
Денят на националните будители не е единственият празник, който е неразрешен след окупацията на България от Червената войска и взимането на властта от Българска комунистическа партия. В своите „ Задочни репортажи за България ” убитият от Държавна сигурност през 1978 година в Лондон публицист Георги Марков написа:
„ След определяне на цялостното руско владичество над България, по инструкции на Москва, бяха подхванати систематични и решителни опити за очистване на всички основни обичайни празници и обреди. Огромната част от тях попаднаха под ударите на антирелигиозните акции на режима и бяха дамгосани като попски отживелици.
Всеки сегашен българин знае, че бяха премахнати освен директно свързани с религията празници като Коледа, Великден, Богоявление, Гергьовден и други, само че и празници, свързани директно с националното съзнание и във висша степен “надрелигиозни ” като Деня на Кирил и Методий.
Вместо тези празници, които българите бяха зачитали от към хиляда години, бяха въведени празници на режима като Първи май и Девети септември. Но в случай че човек може да разбере желанието на една тирания да има свои празници, то по какъв начин би могло да се квалифицира изхвърлянето на Деня на Кирил и Методий и заменянето му с формалното празнуване на Деня на руската конституция.
Как би могло да се изясни наложителното празнуване на националния празник на непозната страна – 7 ноември? Ако тези дейности не съставляват подигравка с българското национално схващане, не зная какво друго име би им подхождало. Трябваше да мине много време, до момента в който в обърканите следсталински години, под напън изпод, Денят на руската конституция отстъпи мястото си на Деня на Кирил и Методий…
Същевременно човек не може да не си спомни трагикомичната обстановка, в която се откри българският режим, когато до 1953 година честваше с невиждана пищност рождения ден на Сталин, а 10 години по-късно датата 21 декември беше мъртъв ден. ”
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ